30 Years of Optimism

През 1992 г., малко след падането на комунистическия режим в Румъния, Майкъл Джексън става първата западна мегазвезда с концерт в Букурещ. До 1989 г. масовите прояви в страната служат почти изцяло на политически цели, но за концерта хиляди младежи правят „поклонническо“ шествие от Северната гара към Националната арена, като блокират движението, пеят на висок глас, хвърлят града в хаос.

Специалистът по медии и професор в Букурещкия университет Михай Коман описва това събитие като „ритуал за колективно пречистване“ с почти религиозно значение за населението на страна, обхваната в този момент от политическа и икономическа несигурност. Концертът освен това действа като инструмент за имиджа на тогавашния кандидат за президент, който впоследсвие печели първите свободни избори.

30 Years of Optimism („30 години оптимизъм“) е съвместен проект на Лиза Мари Шмит и Александру Михай Будеш. В проекта се преплитат социално-политическият феномен, предизвикан от концерта на Джексън, с историята на Флориан Истрате, бивш собственик на фабрика за порцелан в Алба Юлия, Трансилвания.

В средата на 90-те години Истрате получава голяма поръчка от мениджъра на Майкъл Джексън, Дитер Виснер, за производство на 100 000 порцеланови фигурки на Краля на попа, украсени със злато и платина. След като първите 1000 фигурки са транспортирани от името на Виснер, той напълно неочаквано прекъсва контакта. Истрате остава с хиляди недовършени фигурки, закрива фирмата и уволнява персонала. Работилницата в Трансилвания е изоставена за почти 30 години. В нея остават хиляди фигурки и артефакти. Защо Виснер прекратява внезапно сътрудничеството, остава неясно и до днес.

Като част от проекта Александру Михай Будеш и Лиза Мари Шмит показват селекция от части от порцелановите фигурки, изработени от Флориан Истрате около 1996 г. Приходите ще отидат при Флориан Истрате, за да компенсират част от загубата му. Двамата артисти виждат в това важно проявление на солидарност в едно настояще, доминирано от капитализъм.