Дори нещо добро не е толкова добро, колкото нищото | Желко Терзиев

Основният въпрос, който Желко Терзиев изследва в рамките на това творческо търсене е – можем ли да направим паралели между съвременното изкуство и Дзен?

Въпреки всеобхватността на така формулирания въпрос, авторът няма за цел съпоставянето на всички техни характеристики една по една, а предимно на една, но отличителна черта. Именно склонността или неразделната част от философията и на двете към използването на противоречие или парадокс, като метод за обяснение и разбиране на феномените около нас или на това, което наричаме реалност.

Оттук не по-малко интересен изглежда въпросът за съпоставяне на двете системи по използваните противоречия в тях. Но онова, което е още по-интересно, е ефектът от използване на противоречия при едната и при другата система.

Накратко, как е възможно след придържане към еднаква или близка методология да отключи напълно противоположни ефекти? Как с подобна методология на ирония и противоречие могат да се възприемат противоположно различни цели?

В единия случай изненадата и объркването могат да провокират възприемането на дълбинни разбирания, състояния, определяни като – „Просветление“, постигане на „Сатори“, разбирано, като път към Истината, така и самата Истина.

В другия случай отключват ефект за край на изкуството или „демонтаж на реалността“, ако погледнем чрез анализа на Бодрияр за абстрактното изкуство – „Парадоксът на абстракцията се състои в това, че „освобождавайки“ обекта от ограниченията на фигуративността, за да го върне към чистата игра на формата, тя приковава обекта към една скрита структура, една по-строга, по-радикална обективност от обективността на подобието. Тя се стреми да свали маската на подобието и фигуративността, за да достигне до аналитичната истина на обекта. Под егидата на абстракцията парадоксално се движим към още по-голяма реалност, към разкриване на „елементарните структури“ на предметността, с други думи към нещо по-реално от реалното.“


* Дзен-поговорка


▬ ▬ ▬

ПОВЕЧЕ ЗА АРТИСТА

ЖЕЛКО ТЕРЗИЕВ завършва бакалавърска степен по живопис в Националната художествена академия през 2001 г. в класовете на Божидар Бояджиев / Андрей Даниел, а през 2005 г., притежава Магистърска степен по Нови медии в класа на Петер Коглер в Академията за изобразително изкуство, Виена.

Самостоятелните му изложби включват: „Котката на Шрьодингер“ (с Красимир Терзиев), галерия „+359“, София, 2021; „Ако дърво падне в гората и наоколо няма никого, дали ще произведе звук?“ (с Красимир Терзиев), галерия „+359“, София, 2018; Клуб „Осмата топка“, София, 2008; „Опак“, галерия Пистолет, София; „No Comments“, галерия Ирида, София, 2001.

Някои от изложбите, в които е участвал са: „Радикален формален анализ“, галерия „+359“, 2020, куратор Петер Цанев; „Обект на желанието“, галерия „Аросита“, София, 2018; „Substories“, като част от Project Donau, Карлсруе, 2015; „Substories Toys“, галерия „Академия“, София, 2014; „SUB form Substories“, галерия „Райко Алексиев“, София, 2011; „Avalanche, Apocalypse Now, episode 4“, „nbsp“ Gallery, Париж, 2007; фестивал „Diagonale“, Виена, 2006; XI Bienial of Young Artists from Europe and Mediterranean, Атина. През 2008 г. е номиниран за наградата Gaudenz B. Ruf .Award.