Хибридни форми

Изложбата „Хибридни форми“ в галерия +359 е следствие на дългогодишния професионален и приятелски контакт между скулпторите Петър Сибинович (Сърбия), Милорад Панич (Сърбия) и Стефан Иванов (България). Тримата автори излизат от комфорта на собственото си амплоа като защитена зона на индивидуализъм и себеизразяване, за да срещнат личните си творчески търсения в контекста на настоящия проект. Като основна пресечна точка в представеното се откроява провокативният опит за актуалност на идеите и реализацията им. На публиката умишлено са показани не докрай завършени произведения, а експериментални процеси и наративи с отворен край.

Общото в подходите и на тримата е своеобразната хибридност на създаденото. Хибридното, според художниците може да битува в разнообразни съотношения: свят на хибридни войни, хибридни технологии, хибридни форми на контактуване, както и симбиоза между аналогово и дигитално. Нищо вече не съществува в чистия си вид. Всяка творба е мислена в контекста на често взаимоизключващи се елементи, които въпреки това съществуват понякога в материален или смислов баланс.

Така например, Петър Сибинович разбира скулптурната си практика като игрално поле. Играта в архаичния, невинен, детски смисъл е в центърът на неговото творчество. Петър прилага „алхимичен“ подход към материалите и чрез трансформирането на нещо остаряло, използвано, забравено или изхвърлено, създава нов, коригиран, паралелен свят. Свят, пълен с привлекателни, объркващи и разнообразни по своите размери форми. Те биват фигуративни, абстрактни, аморфни и точни, и с променлива структура. Опитът на Сибинович се основава на интердисциплинарността с широк спектър от експерименти. Процесът на рециклиране при него включва предмети за ежедневна употреба като пластмасови бутилки, тръби, играчки и др. Резултатите зависят, както от прецизната и дозирана намеса, посредством разтапяне и охлаждане, така и от чистата случайност, която при евентуална „грешка“ на крайния артобект носи доза изненада. Именно тази неволна деформация придава крайния вид и стойност на физическия резултат.

Творчеството на Милорад Панич се базира върху наблюдението му над разнообразни геофизични процеси, формирали земната повърхност и представени чрез скулптурната медия. Очарованието на Панич от формалния външен вид на природата е претворено в разнообразието на неговите произведения. Авторът се базира на геоложките характеристики на планетата, а концептуално избира да работи с материали, съдържащи се в нея като почвен прах, руди, сол, седиментни скали и др. Милорад се вълнува от контрастната симбиоза на физически състояния като плътно и поресто, аморфно и структурирано, твърдо и меко. Произведенията му правят връзка и с настоящия момент на екологична криза, като далечно ехо от самата епоха, в която промяната в слоевете на планетата води и до по-големи катаклизми.

В произведенията представени от Стефан Иванов може да бъде наблюдаван и друг аспект в сложния баланс на хибридното ни съществуване – синтезът между аналоговата и дигитално генерирана форма. Иванов експериментира посредством дигитализацията на заобикалящи ни човешки персонажи в техния естествен хабитат. Впоследствие чрез дигитален софтуер и машинизирани процеси, той връща вече преработените образи отново в материалния свят. Новите по вид обекти се материализират с помощта на класически и дори забравени аналогови технологии, но носят в себе си отпечатъка от характера и състоянието, закодирани в дигиталния код на машините.