Made in Novo Selo | Димитър Шопов

Паркът на сътворението в село Ново село е създаден с развлекателна и образователна цел. В него трябва да видим всички по-важни епохи от историята на Земята, като започнем с динозаврите. Учените все още не са сигурни дали всички кости и прешлени на динозаврите са били точно там, където са поставени. Понякога се случва скелета на динозавъра да бъде поразместен, заради нови хипотези. Още повече, някои учени смятат, че динозаврите са изглеждали съвсем различно от познатите ни картинки от палеонтоложките книги, като например имали са покритие от пера върху кожата. Така динозавърът е лишен от всякакъв първообраз за нас. Той е една модерна симулакра. Образът на динозавър от Холивуд или от Ново село има общо взето равна валидност.

В една кратка миниатюра Борхес, пише за картографи, които направили точна карта на Империя, която съвпада с реалните очертания на Империя, но след време от картата останали само фрагментарни останки смесени с физическата територия на Империята. В Ново село има няколко автентични оръдия от Втората световна война, редом с дървото на живота направено от метални и ПВЦ тръби. И в случая дори не можем да твърдим със сигурност, че оръдията са част от Империята или от картата. Според кмета на селото, Ново село има древна история, тя даже е част от историята и за да го разбереш трябва да отидеш там на място - историята е на територията на Ново село и Ново село е част от историята на света.

Димитър Шопов беше всмукан от машината за производство на образи “Ново село” преди няколко години. Понеже тази машина разполага на практика с безкраен извор от образи: картинки от учебника за 4 клас, холивудски филми, всякакви налични вехтории - тя продуцира постоянно, а и историята не е свършила. Можем да кажем, че Ново село има някакъв визуален код - доминиращия материал е цимент, арматура, боя. Но това не е въпрос на избор, а по-скоро на наличност. Представители на човешките раси в Ново село имат бельо от бетон, но връхни дрехи от текстил. В тази логика образите създадени от Димитър Шопов, хем са новоселски, хем са дело на автора. Те допълват историята, но не я повтарят. Също така школата на Ново село e отворен код по отношение на техниката. За Димитър Шопов също няма правила, по които нещо се прави и той експериментира със знайни и незнайни техники. Онова което виждаме като артефакти – обекти и фотографии може да е направено от пластмасови бутилки за еднократна употреба или цимент с арматура, може дори вече да не съществува. Онова, което оцелее е достигна до галерията.

Изложбата Made in Novo selo влиза в неочакван резонанс с пространството, което се намира на територията на антична Сердика. ( С оглед на достоверността е добре да запазим представи за Сердика от книги като „Сердика – археологически материали и проучвания“, БАН 1964 г. ) Днес се озоваваме в смесица от антични руини, понякога донесени от другаде и такива изградени през различни периоди, стигащи до недалечната 2013 г. Статутът на автентичност на обектите не се различава особено от този в Ново село. Това което отличава двете територии/карти са претенцията за представителност и степента на развлекателност. Представителността в Лагрото има политически залог, бидейки дело на властта.

Голямото предизвикателство за света на изкуството днес е, че политическата власт постави ръка върху сарказма и иронията. Ситуации, които биха били образ на иронията, в момента са горчива и трудна за преглъщане картинка. Пред нас се случва едно пълно освобождаване на политическата перверзия, до такава степен, че трябва да приемем че писанията на Сад може би не са само либерализиране на езика за някои от читателите му. Стерилно кичозната естетиката на ИИ, използвана да трансформира Газа в подобие на Лас Вегас, би била просто лош вкус, ако бе дело на художник.

„Но да се върнем отново тук.“
В последния епизод в разказа на Димитър Шопов хора и животни се качват на новия експонат в Ново село – кораб. Героите на Димитър Шопов са образи, отплават на кораба на спасението и макар морето за тях море да е от цимент, те избират да са позитивни и изпълнени с надежда. Освободени от ролята да бъдат филмови герои и оригинали, те трябва да търсят нови хоризонти и да отстояват своето оцеляване в света на симулакрите, където, както казват големите мислители на модерността, иконата, копието, оригинала, симулакрата имат равни права.

Текст: Вера Млечевска