Напрежение | Клеменс Волф

Виенският художник Клеменс Волф (роден през 1981 г.) е широко признат за своя иновативен артистичен подход, който по уникален начин съчетава материални елементи и концептуални модели. Търсенията му се изразяват чрез разнообразни форми като скулптура, живопис и инсталация, където взаимодействието между тяло и пространство, между осезаемо и абстрактно, между предвидимо и неочаквано се превръща в пулсиращото ядро на неговото творчество. Работата му, в постоянна осцилация между чиста абстракция и намеци за стилизирана фигуративност, изследва напрежението между противоположни и диахронни сили като лекота и тежест, статичност и движение, солидност и уязвимост.

Още в първите си години на обучение в Университета по изкуствата в Линц Волф развива силен интерес към износени и изоставени материали като огради и предмети, използвайки ги, за да изследва величествения потенциал на трансформацията на материята. От самото начало на своя творчески път той се фокусира върху красотата на разпадането и преходността. В този контекст руините и урбанистичните пространства се превръщат във визуални символи и алегории на преходното състояние на съществуването.

Волф създава мащабни монохромни пейзажи с максимално редуцирана повърхност, подобно на старите майстори. За реализирането на тези повърхности той използва големи хартиени шаблони и напръскана маслена боя – процес, който ясно препраща към миналото му в света на графитите. В най-новата си серия Expanded Metal Paintings той използва разтеглена метална мрежа като четка, създавайки експресивно-жестови композиции, чиято структура се определя от характерния шаблон на мрежата и поражда уникална визуална динамика. Чрез тази техника той изследва връзката между живописната повърхност и енергията на артистичния жест, стремейки се да надмине физическото изображение и да създаде неповторими моменти. Този подход е видим и в работите му с парашути, където гънките, обработени с епоксидна смола, разкриват по-дълбоко измерение на артистичното му изразяване.

Една от отличителните черти на неговото изкуство е именно използването на парашути, които Волф намира, трансформира и оформя в монументални скулптури или живописни повърхности. За художника парашутът не е просто практичен предмет, а символ на напрежението между желанието за свобода (издигането) и тежестта на гравитацията (спускането). Обработени с епоксидна смола, тези парашути се превръщат във внушителни скулптури, разкриващи осезаемия контраст между материала и обработката. Получените гънки и форми отразяват дълбоко изследване на крехкостта, баланса и устойчивостта.

Обикновено творбите му разкриват почти органично качество, където повърхността се превръща в плодородна почва за проявление на непрекъснатото взаимодействие между материя и абстракция. Така епоксидната смола не само фиксира формата, но и улавя енергията на жеста, създавайки лъскави повърхности, които подчертават напрежението между строгост и пропускливост.

Въз основа на тези предпоставки двата раздела на изложбата – Tension и Plus, Minus – завземат пространството изцяло, дори по стълбите, като постепенно деконструират представата за обикновено пространство и го разширяват. Те не се представят като отделни концепции, а като две симбиотични полукълба, хармонично свързани. И двете изследват напрежението, но от различни гледни точки: докато Tension се фокусира върху физическото и пространственото, Plus, Minus го разглежда като вътрешна динамика, преплитане на отношения, което изплува чрез цветови контрасти и формални връзки.

Конкретно Tension, ситуирана в уникалната архитектура на водната кула – пространство, което само по себе си носи вътрешно напрежение със своите слоеве, височини, празнини и архитектурни сили – използва парашути, опънати, положени или окачени на въжетата си, като site-specific инсталация. Особено произведението The Space as a Field of Tension представя разпънат парашут в централната част на стълбището, визуализирайки силите на опън и освобождаване, докато The Curvature of the Space as a Dialogue Surface използва слайдера на парашута, за да подчертае органичната форма на пространството и деликатния баланс между контрол и отпускане. Water Tank as a Spherical Counterpart – имерсивна инсталация, създаваща илюзията за безкрайно пространство, почти като звездно небе в резервоара на кулата – изследва контраста между водата, небето и гравитацията, размивайки границата между вътре и вън.