НЕПРИРОДНО | Групова изложба

НЕПРИРОДНО
08.10. — 01.11.2024 г.

Групова изложба в галерията на Гьоте-институт

Художници: Елена Аначкова, Никола Цветанов, Ана Иванова, Света Атанасова, Елина Симеонова, Галя Благоева, Павлин Радевски, Петър Наков, Витали Халваджиев, Яна Караманджукова, Ивайло Аврамов

Откриване: 08.10., вторник, 18:30 часа, Гьоте-институт България

Понятието за природа е свързано с формирането и характера на нещата. Материята е определена от това, което е възможно за нея, от най-изявените си свойства, от своите поначало присъщи качества, както и от своите слабости.

Материалите разкриват себе си по подобен начин. Техните качества обичайно определят как и за какво да бъдат използвани, как да им бъде позволено да разкрият себе си, как да бъдат видяни в красотата си или как да останат невидими, разкривайки нещо отвъд себе си. Третирайки материалът в синхрон с характеристиките му, такива, каквито ги познаваме, ние разкриваме неговата природа такава, каквато мислим, че е.

Изложбата ще представи няколко творби, в които авторите по различни начини поставят материалите, които използват, в условия и състояния, които на пръв поглед противоречат на техните качества и характер – или поне противоречат на начините, по които сме свикнали да ги използваме и ценим. В тези гранични състояния материалът не спира да бъде себе си. Умишленото му поставяне на предела на силите му дори по-силно поставя на фокус неговата природа, а противопоставянето на тази природа, начина, по който материята я отстоява, води до също толкова естествени резултати като тези, с които сме свикнали.

Това напомня, че свойствата на материалите не ограничават тях – това са само наши граници на начините, по които ги виждаме, и виждаме приложимост в тяхната природа. Това са граници, които ни помагат и стимулират да изучаваме материалите, но и ни пречат да ги опознаваме истински, защото изучавайки ги, ние не се фокусираме на тях, а на това което виждаме в тях, често като приложимост, което отново е част от нас самите.

Ние не прекрачваме границите на материала или границите на възможното, а само границите на това, което сме си позволили да видим в него. Възможностите са или да видим нещо неочаквано, или да видим още по-ясно природата на материала, такава каквато очакваме, че тя е, но не и напълно да разкрием каква е тази природа наистина.

Това, което виждаме, както и въпросът дали то е неочаквано, винаги ще е смесено с нашата природа, с нашите очаквания, с нашия подход и поглед. Всъщност много повече опознаваме себе си, чужди на тази природа, която изследваме. Мислим си, че променяме материала или научаваме повече за него, а всъщност виждаме собствените си граници и вглеждайки се в тях, гледаме на себе си като тези, които променят нещо извън себе си