ПРЕД ОЧИТЕ НИ | Калин Серапионов

Куратор: Ярослава Бубнова

Сред най-утвърдените художници в България, Калин Серапионов е плътно свързан с разгръщането на потенциала и развитието на огромните възможности на видео в контекста на изкуството. Съсредоточен е върху способността му да задържа внимание, да формира образ и да произвежда съспенс без наративни похвати и литературност на сюжета.

Серапионов се посвещава на видеото още през 1990-те, изучавайки самостоятелно възможностите на камерите с магнитна лента и VHS-формата. Днес стъпва уверено в пространството на дигиталните технологии с подчертано критично отношение към клишетата, които се проявяват при масовата им употреба.
В творбите си художникът изследва различни модели на общуване и човешки отношения, на общности, характери, поведение и взаимовръзки. Произведенията му хващат погледа задълго, предизвиквайки понякога състояния, подобни на медитация. Премерените ефекти на пространствените решения на видеоинсталациите оформят активно поле на споделено преживяване. Цялостният образ е генериран чрез тънко режисиране на действието и поведението в кадър, скрупульозни работа с камерата и видеомонтаж, специално изградена аудио-среда.

Изложбата „Пред очите ни“ в Националната галерия носи ретроспективен характер и представя някои от емблематичните творби на Калин Серапионов. Сред най-ранните е скандално-ироничният видеофилм „Музеят – причина за среща и запознанство“ (1997), заснет преди почти 30 години в сградата, приемаща сегашната изложба.

Аналитичната „трилогия“ – приятелската закачка в „Топлата супа и моята домашна общност“ (1998), стриктната фронталност на портретите в „Основното ястие“ (2006) и бароковата пищност на „Десертът (с черешката на тортата)“ (2020), формират не само групов портрет в развитие на местната професионална общност, но и отразяват влиянието на технологичния растеж върху представата й за себе си.

Градът е честа хранителна среда за видеопроектите на Калин Серапионов. В „In Addition“ (2008) той препитва случайни минувачи: „Какви са Ви надеждите?“ и коментира сантименталните им човешки очаквания чрез полагане на мониторите с видеомонолозите в контейнери за боклук. Наблюденията му над статиката на сградите и динамиката на минувачите задават зрителския съспенс в „1719D“ (2006-2007); в „Колкото далеч, толкова близо“ (2012-2013) агресивният визуален шум на светлинната реклама е съпоставен с вечно хипнотичното лунно затъмнение; „Нали разбираш?“ (2004) представя троен портрет – на двама души, чийто телефонен диалог не успява да стане общуване, доминиран от нападателния трети – градската среда.

В трите видеоканала на инсталацията с интригуващо название „Choose Training“ (2014),произлязло от ритуалите по избор на сложността на тренировката във фитнес-зала, Калин Серапионов оркестрира градските интериорни и екстериорни светлини по собствена партитура.

Отдавайки почит на класическото си художествено образование, авторът включва в изложбата и портрет, и абстрактна композиция. Според традициите на модернизма, сюжетът на портрета е подробно отразен в названието му – „Руса жена с червена рокля и ярко червило говори по телефона и пуши цигара“ (2016), и постига мечтан още от футуристите образ на движението динамика – със запис на вълновия обхват на цветовата графика, триизмерни криви и общува чрез езика на предпочетената видеотехнология. Абстракцията „Used/Loosen“ (2022) е постоянният танц на случайността, композиран и фиксиран от художника на повърхността на мониторното „платно“.

Изложбата на Калин Серапионов „Пред очите ни“ е изградена специално за традиционната архитектура на Двореца. Пулсиращите с цветове и форми екрани, голямоформатните сюжетни прожекции и портретните послания формират „споделеното“ пространство на тоталната видеоинсталация.
Генерален спонсор: Фондация „МФГ“. С подкрепата на: „Бейонд дейта България“ ООД и Гауденц Б. Руф.

Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.

Калин Серапионов e роден през 1967 във Враца. Завършва Националната художествена академия през 1996. Занимава се с видео от края на 1990-те. Участвал е в множество изложби, сред които: Manifesta 4, Франкфурт (2002); Blood & Honey, Essl Museum, Виена (2003); In the Gorges of the Balkans, Kunsthalle Fridericianum, Касел (2003); Heterotopias, 1-во Солунско биенале (2007); Sounds & Visions, Музей за съвременно изкуство, Тел Авив (2009); Indefinite Destinations, DEPO, Истанбул (2010); Site Inspection, Музей Лудвиг, Будапеща (2011); Grammar of Freedom / Five Lessons, Гараж, Москва (2015); Изкуство за промяна, СГХГ (2015); Форми на съвместно съжителство, галерия „Структура“, София (2018); Festival of the Regions 2019 – Social Warmth, Перг, Австрия; Open Art Files: Записки и бележки под линия, Галерия „Капана“, Пловдив (2019); 25 години и 5 теми по-късно, Национална галерия, София (2020); Shooting Ghosts, Blinkvideo.de (2020-2021); Farce – the Way We Live, Curated by Виена, галерия „МАМ“, (2021); Self-splaining (a Triumph of Empathy), Манифеста 14, Прищина (2022); За стените до мен, Галерия „ONE+“, София (2022); Рисунката – без ограничения, галерия „Структура“, София (2023); Времето е сега, Мала станица – Национална галерия на РС Македония (2023); По добрата част от нас, галерия „Структура“, София (2024); Ego-System / Eco System, Градска художествена галерия – Варна, Форум „БУНА“ (2024); Dog Days, галерия „Структура“, София (2024).

Негови творби са притежание на СГХГ, Художествения фонд на Министерството на външните работи, частни колекции в България и чужбина.

Ярослава Бубнова, Национална галерия