Случайна шарения | Недко Солаков

Sarieva/Gallery има удоволствието да представи самостоятелната изложба „Случайна шарения“ на световноизвестния български художник Недко Солаков в пространството на Sarieva/Gallery в София. 
След „Сантиментална изложба“ (заедно с Димитър Солаков и Митьо Солаков), 2013, „Природа“, 2016 и „(почти) Картини“, 2019, това е четвъртата експозиция, която Недко Солаков прави заедно с галерията и първата в пространството ѝ в София. Художникът е участвал в редица други инициативи и изложби на галерията и е представляван от нея от 2014 г. Макар галеристите добре да познават подхода, работата и контекста около Солаков, се оказва, че той винаги има с какво да ги изненада.

Недко Солаков е прочут в света на съвременното изкуство със своите истории, които разказва чрез рисунки, текстове, живопис, обекти, скулптури, инсталации. Същностна част от работата му е неговото чувство за хумор. За творчеството и постиженията му, които са станали еталон за успех, обаче винаги се говори сериозно. Невидима може да остане спонтанната лекота и размах, с които художникът прави творбите си и насочва творческия процес. И като че ли обект на настоящата изложба е именно разкриването на този невидим Недко Солаков. Но как правиш невидимото видимо? Оказва се – като първо си затвориш очите.

Когато Катрин и Веселина Сариеви отиват в ателието на Недко Солаков, те нямат никаква представа, че ще избират произведения за предстоящата изложба, без да ги видят. Авторът е подготвил жълти стикери с номера от 1 до 13, като приканва галеристките си да обозначават с тях творбите за изложбата, но без да ги вадят от местата им по стелажите. Дамите поемат тази игра. Бързо, в синхрон и напълно интуитивно те избират всички произведения, ориентирайки се единствено по гърбовете, рамките, размера и опитвайки да отгатнат техниката.
Напълно случайно Сариеви успяват да включат в изложбата живописни платна, рисунки и обекти от най-ранни творби от 80-те до днес. Последователността в избора на произведенията е определяща и за начина, по който ще бъдат подредени в галерията – от ляво надясно те ще следват изцяло реда, в който са избрани от 1 до 13. Представени по този начин работите дават едновременно знание за творчеството на художника, но не разказвателно, линеарно, исторично и цялостно, а фрагментарно и в откъси – като различни пролуки, през които можем да надникнем в него.

Този игрови жест, който артистът прави за първи път, разпада конвенциите за подбора. Отпускането на контрола става валидно и за двете страни – и за него, и за галерията. И тук няма как да не се запитаме – представителна ли е такава „случайна“ изложба за изкуството на художника? Дали такъв подход би проработил с всеки художник? Кое е художественият факт – процесът или самата изложба? Как работят заедно тези напълно случайно подбрани произведения?
Изложбата също така отпраща шеговито и към предразсъдъците и недоверието към съвременното изкуство, които го виждат или като несериозно, или като твърде стегнато, имащо непрестанна нужда да се обясни, да формира концепции.
Разбира се, именно доверието между художника и галериста, познаването в дълбочина на работата на артиста дава свободата да се избира „със затворени очи“.

„Случайна шарения“ е шега, игра, но и свобода. Това е изложба, в която има и волност, и радост, и хумор, и откривателство.
-
От началото на 1990-те Недко Солаков (роден през 1957 в Червен бряг, България; живее в София) участва в изложби в Европа и САЩ. Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); на 48-ото, 49-ото, 50-ото и 52-ото Биенале във Венеция; на 3-тото, 4-тото и 9-ото Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-рото и 4-тото Биенале в Гуангджу; на 5-ото Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-тото и 5-ото Биенале в Цетине; на 1-вото Биенале в Лудж; на 7-ото Биенале в Шарджа, Обединени арабски емирства; на 3-тото Биенале в Тирана; на 2-рото Биенале в Севиля; на 2-рото Биенале в Москва; на Документа 12; на 16-ото Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13; Триеналето в Катманду; 1-вото Международно биенале за съвременно изкуство в Рига и 2-рото Биенале в Лахор. 
През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado, Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Софийска градска художествена галерия; Galleria Borghese, Рим; Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Институт за съвременно изкуство – София, La Panacée, Монпелие; Mudam, Люксембург; Musée d‘Art Moderne Grand-Duc Jean; MAXXI – National Museum of 21st Century Art, Рим и Belvedere, Виена. През 2003 – 2005 самостоятелната му изложба “A 12 1/3 (and even more) Year Survey” е представена в Casino Luxembourg; Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008 – 2009 изложбата му „Emotions” е показана в Kunstmuseum, Бон; Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011 – 2012 неговата най-голяма досега ретроспектива “All in Order, with Exceptions” е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (“All in (My) Order, with Exceptions”); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто.
Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA, Ню Йорк; Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.