Тази изложба щеше да е за кич

С постепенното отваряне на България към Запада, след падането на социалистическия режим, за страната и гражданите ѝ, започват да се разкриват непознати досега възможности, стоки, услуги, развлечения. Настъпват икономически, пазарни и социални промени. Бленуваното пазаруване в Кореком е заменено от предлагането на маркови дрехи, скъпи коли, луксозно строителство, цялостен копнеж по нов живот. Доскорошните тогава политически агитации по митинги, в които са се изобразявали лицата на Маркс, Ленин, Живков и други идеологически фигури, биват буквално изместени и заменени от новите кумири на модерния живот – консуматорските продукти. Новите основания за обществен живот и социално устройство са базирани на идеите за парламентарна демокрация и пазарна икономика. Преходът е започнал, а носителите му трябва да се преориентират към една пост-социалистическа реалност. Тази трансформацията обаче измества основния фокус към задоволяването на консуматорски нужди. В тези години се появяват мутрите, чалгата, визуалната вулгарност, лесния достъп до наркотици… Живеенето се превръща в невероятен микс между минало и бъдеще, локално и глобално, бедно и богато, западно и балканско. По този начин явлението, което се появява след 89-та, можем образно да наречем – първа вълна на кича у нас. „Кой би различил чалгата от кича? Елитът от парвенютата и мутрите? Демокрацията от западен тип от балканския ѝ вариант?”1 Кичът се превръща в масовост и норма, която се налага в социалната практика, като по този начин става част от всички сфери на живота. Променило ли се е обаче нещо от тогава до сега? Доколко политиките на управление, социокултурния контекст в страната, архитектурата, цялостният интерфейс* на градовете и всички останали изграждащи компоненти на живеенето ни са различни сега? Дали влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. е оказало някаква промяна? Не са ли определени явления чисто и просто еволюирали спрямо първоначалната си форма? Ако приемем, че вече сме част от една втора вълна на кича, как тя е различна от първата?За целта на това проучване, бяха поканени двама вече утвърдени автори, реагирали и създали творбите си по време на тази така наречената първа вълна. Останалите трима млади художници имаха за цел да помислят как биха дефинирали заобикалящата ги реалност в момента. Докато преди хората са лавирали между всички тези аспекти, продукти и процеси, то сега всичко това се е превърнало по-скоро в част от цялостния начин на живеене и дори в лайфстайл. Тази изложба щеше да е за кич. И по някакъв начин е. Тя има за цел да проследи различни социокултурни политики, процеси, течения, оставили трайни следи във всички аспекти на живеенето ни. От заливането на пазара с евтини стоки минаващи под етикет „луксозни“, през архитектурни аномалии, визуални градски нередности, до начини на човешко поведение и представяне в общественото пространство.

*Като част от Визуален семинар, Лъчезар Бояджиев определя интерфейса на града като „видимата страна на икономиката на града, на режима(ите) на размяна на стоки, услуги и дори желания в конкретната човешка общност. Нещо повече – това в някакъв смисъл, е самият град, демонстриращ себе си за своите жители и така спояващ ги в едно гигантско око/огледало.“ 1 Иван Славов, Тоталният кич, София: Издателско ателие Аб, 2007, 63.