Заблатяване | Мария Налбантова

ЗАБЛАТЯВАНЕ (SWAMPING)

Самостоятелна изложба на Мария Налбантова

Куратор: Любен Домозетски

25.09—11.10.2025

Вернисаж: 25.09 (четвъртък) 18:00 – 21:00 ч.

Среща с артиста / Кураторски тур: 09.10 (четвъртък) от 17:00 ч.

ЗАБЛАТЯВАНЕ

Блатото е специфична територия – среща на вода и земя. В общата представа това е неприятно място, царство на тинята и калта, в което се крият странни същества на границата между реалното и измисленото. Погледнати през очите на биолога обаче блатата са изключително жизнени територии, важни екосистеми, в които животът се проявява и тържествува в множество разнообразни форми. Мария Налбантова ни дава още една гледна точка – блатото може да бъде възприето и като метафора за човешкото подсъзнание, място, където прелитат бели чапли и жерави, но също така е възможно да се стичат и отпадни води. До неотдавна е била разпространена практиката заблатените местности да бъдат пресушавани, защото са били възприемани като ценно парче земя, на което вместо да властват ненужните никому тиня и папур, може да има зърнена монокултура. Така от лицето на земята изчезват завинаги уникални екосистеми, изчезват видове и процеси. Драгоманското блато, разположено недалеч от София, е едно от специалните блата у нас – специално преди всичко може би заради това, че въпреки отводнителни дейности, които са довели до пресушаването му за дълъг период, то съществува и днес, запазило своите възобновителни сили и биологично разнообразие. През последните три години, в рамките на научно-творческата резиденция в Драгоманското блато по проекта WaterLANDS, визуалната артистка Мария Налбантова насочва вниманието си към тази екосистема – към нейната история, биологичното ѝ разнообразие и състоянието ѝ днес. В творчеството на авторката екология и изкуство се преплитат, очертавайки множество интересни и важни посоки за размисъл. Така Мария се превърна в „художничка на блатото“ и, интерпретирайки различни екологични теми и проблеми чрез своя поглед и художествена позиция, реализира поредица от проекти – „Райско блато“ и „Безсрамна пепел“. Настоящата изложба се явява продължение на работата ѝ на артист, изследващ и интерпретиращ проблемите, състоянието и темата за възобновяването на Драгоманското блато, и носи името „Заблатяване“.

Авторката насочва своето внимание към процесите на потъване и изплуване – както като реални явления в природата, така и като метафора за човешкото подсъзнание. В този проект Мария представя най-новите си работи, свързани с нейния интерес към керамиката. Материалът сам по себе си носи своя семантика и извиква в съзнанието представата за кал, като че ли взета от дъното на Драгоманското блато. Неправилните заоблени форми на тези керамични произведения, тяхната текстура и пролуки извикват асоциации за вода, земя и живи организми – всички онези микроскопични създания, които нашето око не може да улови, но без които животът не би процъфтявал в тази специфична екосистема. Блатата са живи и непредсказуеми; в тях природата пулсира по невидими закони и творбите на Мария ни го внушават с хармоничността на своята „естественост“. В отворите на керамичните форми художничката вплита фрагменти от платно, специално „заблатено“ (тук думата е по аналогия на „заровено“) на дъното на Драгоманското блато и престояло там шест месеца.

Темата за потъването и трансформациите, които се осъществяват вследствие на него, има централно място в настоящия проект. Мария заравя почти ритуално в блатото две платна, но впоследствие открива само едното; другото е пренесено от природните процеси в неизвестна посока. Символичният жест на потапяне отваря множество посоки за размисъл. Има нещо дълбоко метафорично в идеята за „паметта“ на блатото – тя напомня човешката памет, в която някои неща потъват, но не изчезват; човек ги оставя на едно място, но не ги открива там, защото невидими сили са ги затлачили. Но нищо не е загубено. И сега дори някъде на дъното на Драгоманското блато, под пластове тиня, лежи платното, оставено от Мария с желанието да улови неуловимата памет на това място. Така нейните керамики са свързани с процесите в природата, но те ни карат да се замислим и за природата на човешкото подсъзнание. То е семантично натоварена, невидима материя, която наподобява прозрачна тиня; тя прибира нещата в себе си, а процесите на потъване и изплуване не винаги са контролируеми.

Специално място в изложбата има произведение, основано на стара топографска карта от началото на XX век, която показва блатото с неговите граници преди пресушаването му. Интересът на художничката е привлечен от забележителен растителен вид, обитаващ блатото – мехурчестата алдрованда, също присъстваща визуално в експозицията. Историята на откриването на това растение в българската флора е увлекателно разказана от Стефан Станев в книгата „Звезди гаснат в планината“. Мария тръгва от този разказ в своето проучване на алдровандата. Тя е насекомоядно растение, което няма корен и свободно плува във водата. Днес е тук, утре я няма. През зимните месеци се трансформира в по-компактно състояние и потъва на дъното, където остава до пролетта, когато отново възобновява плаващите си форми и изплува до повърхността, продължавайки своето развитие. Алдровандата е крайно уязвима и единственото ѝ познато дотогава местообитание в България изчезва с пресушаването на Драгоманското блато. През 2008 г., благодарение на усилията и проучванията на експерти от Сдружение за дива природа „Балкани“, видът е реинтродуциран в оригиналното си находище. Художничката открива интересното растение, но при следващо търсене не го намира – подобно на оставеното на дъното платно. В образа на алдровандата се концентрира метафората за потъване (в блатото, в миналото, в настоящето, в подсъзнанието). Именно водното растение, свободно носещо се из тинестите води – безкрайно крехко и уязвимо, и същевременно достигнало до забележителни механизми за оцеляване – е своеобразен символ на идеята за изчезване, завръщане и преоткриване.

— Любен Домозетски

*Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Създаване“.