База и надстройка – Красимир Терзиев

Sarieva @ DOT Sofia / 12.03.2026 – 26.04.2026

Откриване: 12 март, сряда, 18:00 – 20:00 ч., в присъствието на художника Арт тур с автора: 28 март, събота, 14:00 ч. Финисаж на изложбата: 26 април, неделя, 13:00 – 17:00 ч., в присъствието на художника Галерия „Сариева“ има удоволствието да представи самостоятелната изложба на Красимир Терзиев „База и надстройка“, която ще се проведе от 12 март до 26 април 2026 г. в пространството на галерията в DOT Sofia. В изложбата са представени нови творби от 2026 г., създадени специално за проекта, както и ранната работа „Ангели и комини“ (1994), които проследяват развитието на автора и очертават последователна линия в неговото творчество. В центъра са темите за перспективата и светлината - метафори на съвременните социално-политически промени в България и по света. Линейната перспектива, според Мартин Джей (Jay, M., 1988), произлиза от късносредновековното увлечение по метафизическите импликации на светлината – lux като божествена светлина и lumen като възприемаема светлина. Средновековието визуализира божествения lux чрез златото, а lumen линейната перспектива организира в сложна триизмерна решетка, фиксирана в основна точка на зрението, която подрежда и контролира обектите в пространството. Тези категории формират геометричната и философската основа на изложбата. Линейната перспектива на символния център на града и страната „жълтите павета“ има особен характер. Серията „Централ“ (2026), изпълнена с варак и акрил върху шперплат, изследва този характер чрез различни решения „Перспектива с една убежна точка“, „Перспектива с две убежни точки“, „Перспектива без убежна точка“ и „Перспектива земя за небе“. Паветата не са просто инертен материал – те носят тежестта на златото (worth its weight in gold). В това символно пространство няма място за въздушна перспектива; то е чиста геометрия и материална символика. Златото символизира отвъдното. То се засенчва от тъмни полилеи „Lights off“ (2026), деформира се в стареещи хранителни продукти „Златната ябълка“ (2026) или отсъства напълно в обекти с неидентифициран произход „Съкровище“ (2026), намерени на плажа. В работата „Огъната мрежа“ (2026) мястото на златото е заменено от огледални сребристи повърхности. Естествено в тематиката и материалността на изложбата се вписва и своеобразната икона „Ангели и комини“ (1994, златен варак, графит и темпера върху дърво), представена още в годината на създаването си в изложбата „Бит“ в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Терзиев препраща и към по-ранна серия, в която пренарежда сградите в центъра на София в нов символен ред чрез фотомонтаж. В творбите „Кинг/Партиен Конг/Дом“, „Надстройка“ и „База и надстройка“ той визуализира концептите „база“ и „надстройка“ от теорията на Карл Маркс. Базата обхваща икономическата основа на обществото - средствата на производство, а надстройката - политическите, културните и идеологическите структури. Композициите със сградите – Партиен дом, Синагога, Катедрала, Джамия, социалистически блокове – са подредени една върху друга, наподобявайки Емпайър Стейт Билдинг или Вавилонската кула. С тази изложба Терзиев продължава линията на интереса към градския център, започнал с мащабната инсталация „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“ (2024–2025), поставена на площадката на бившия мавзолей на Георги Димитров в центъра на София. Красимир Терзиев е водещ български съвременен художник с международна кариера, работещ с видео, фотография и текст и анализиращ съвременни културни и социални теми. „База и надстройка“ е втората му самостоятелна изложба с галерия „Сариева“ след „Втренчени образи“ (2018) в Sariev, Пловдив. По време на изложбата ще се проведат съпътстващи събития: арт тур с автора на 28 март (събота) и финисаж на 26 април (неделя) 2026. - Красимир Терзиев е художник, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, скулптура, живопис и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, докато изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки “хардуер". Терзиев има докторска степен по Културна антропология (Софийски университет 2012), и магистърска степен по живопис (Национална художествена академия 1997). Негови произведения са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM, Париж; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Art Collection Telekom, Бон; Софийска градска художествена галерия, София; Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен. Произведенията на Терзиев са излагани в музеи, фестивали и галерии, между които: Галерия Структура, София; Manifesta 14, Прищина; Националната галерия, София; Музей Ludwig Будапеща; Сариев Контемпорари, Пловдив; M HKA, Антверпен; Osage Art Foundation, Хонг Конг; Kunsthalle Будапеща; Generali Foundation, Виена; Akademie der Kunste, Берлин; TATE Modern, Лондон; Insti- tutt za sywremenno izkustwo - София; Württembergischer Kunstverein, Щутгарт, Argos Centre for Art & Media, Брюксел; Garage Museum of Contemporary Art, Москва; 3rd Mardin Biennial, Турция; Cineteca of Madrid; Haus der Kulturen der Welt, Берлин; SALT, Истанбул; Stedelijk Museum, Амстердам; Renaissance Society, Чикаго, The Kitchen, Ню Йорк, Kunsthalle Виена. Член на Института за съвременно изкуство - София и AICA България.