Бяла стая – Илия Пашов

СБХ – Галерия-книжарница София Прес / 17.02.2026 – 13.03.2026

В епохата, в която живеем – епоха на визуален шум и свръхпроизводство на образи, изкуството на Илия Пашов (1938 – 2025) ни връща към една изчезваща категория: изкуството на тишината. Автор с особена линия на поведение, чиято отстраненост не беше точно бягство, а форма на духовна хигиена, чрез която той се опитваше да съхрани автентичността на своя личен хабитат. Настоящата ретроспективна изложба включва графики, рисунки и малък архив, предоставени от приятели. „Бяла стая“ не е случаен избор на заглавие, а опит за осмисляне на личното убежище на един артист, който успя да превърне самоизолацията в естетическа позиция. В писмата до приятеля си Михаил Филипов авторът споделя: „Цял живот копнея за една стая с бели стени… В нея да влизам, да си рисувам и нищичко повече“. И още: „Най-хубавото нещо беше, че отново видях /макар и в късна есен/ нивата, над която има островърха църквица, не зная дали си спомняш между Uddevalla и Tanum, в близост до Dingle – самият терен /засят задължително със златна пшеница/, голямото синьо небе и малката островърха църквица между тях е нещо, което много ме привлича и ми разказва за живота на земята. Ако имам възможност, бих живял смирено там в един размисъл за живота на човека.“ В тази кореспонденция Илия Пашов концептуализира пейзажа и фигуралната композиция като диалог с Божественото. Неговите писма разкриват копнеж по аскетичното и смиреното съзерцание, а прехвърлянето в образи на този копнеж доказва, че съществуват творци, чието присъствие не се измерва с интензитета на публичните им изяви, а с дълбочината на тяхното осъзнато отсъствие от шума на деня.