Дребните – Недко Солаков

Институт за съвременно изкуство – София / 26.02.2026 – 3.05.2026

Институтът за съвременно изкуство представя „Дребните“ (2025-2026) – нови картини на Недко Солаков. Художникът, един от основателите на ИСИ–София, се завръща в галерията, създадена благодарение на него. „Дребните“ са живописни творби в серия, концептуален похват, характерен за Недко Солаков, един от най-известните художници днес, участвал в такива емблематични форуми на съвременно изкуство като Документа – два пъти (2007, 2012) и Венецианското биенале – шест пъти (1993, 1995, 1999 – представител на България, 2001, 2003, 2007, когато получи една от наградите за участието си в главната изложба). Сегашната експозиция затвърждава уникалната му способност да обедини различни видове визуален език под формата на полисемантични истории, изградени от дълбоко лични преживявания спрямо агресиите на социополитическата реалност. В основата й е богатата, наситена с оттенъци, примамваща за разглеждане живописна повърхност на седемте платна – „пиршество за окото“, както са обичали да се изразяват някогашните историци на изкуството. Пламтящото червено, преливащото сиво, бездънното черно, студеното „телесно“, полутоновете и проблясъците са материя, в която съществуват мъничките силуетни фигурки и текстовете-описания на състоянията им. Всяка от седемте живописни вселени е малка емоционална история, близка и разбираема за всеки: много ядове, в това число и политически, малко удоволствия от изкуството и природата, успокояване, балансиране в депресията, постигане на нирвана, формулирана като изчезване. Целият обикновен човешки живот, разказан и показан в определена от автора последователност на платната. Но това не би бил Недко Солаков, майстор на концептуалния парадокс, ако в живописната изложба не биха били включени и 10 рисунки, в 2 цикъла от скици на 2 голи женски тела. Представени заедно с автореферентния текст, обвързващ ги с една от картините, правена по натура, те разказват още една нежна, човешка, художническа история, наречена „20 години“. „Дребните“ на Недко Солаков са не само въпроси към господстващия в света ред, но и фин ироничен коментар към утехата на ескейпизма, възможен само за художниците, ако са достатъчно мъдри.