МИНАЛОТО В НАС – Александър Вълчев

Топлоцентрала / 28.08.2026 – 27.09.2026

Александър Вълчев е художник, който не за първи път се обръща към образите, следите и останките на миналото. Познаваме негови произведения, които коментират историята на изкуството, други, които смесват естетики и стилове, освобождавайки познати образи от установените им значения. В тази игра с естетическите рамки те остават в движение, преминават през времето и се появяват отново, носейки със себе си различни пластове на памет и смисъл. Настоящата изложба „Миналото в нас“ представлява мащабна инсталация, която работи пряко с пространството и архитектурата на Галерия Куб в РЦСИ „Топлоцентрала“. Индустриалната среда на галерията е превърната в крехко, временно място на памет. Вълчев връща монументалността на Мавзолея в реалните ѝ измерения, но я изгражда от велпапе - лек, уязвим и нетраен материал. Монументът се появява като временна конструкция, а кашонът, опаковката - материал на движението, потреблението и непрестанната подмяна - се превръща и в образ на света, който обитаваме днес. Свят на привидна флуидност, в който формите лесно се сменят, но значенията и ценностите се оказват далеч по-устойчиви. В този проект Вълчев се обръща към „слона в стаята“ на символните жестове на българската политика след 1989 г. - разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров, сградата, най-тясно и непосредствено свързана с комунистическата идеология. Премахването ѝ трябваше да маркира скъсването с една епоха, но подобен жест не е историческо решение и не означава сам по себе си нито осмисляне, нито поемане на отговорност. Защото онова, което сме били, не изчезва заедно със своите паметници. То остава във флуидното пространство на колективното ни несъзнавано, където значенията и ценностите не са неподвижни, а се разместват, преобразуват и понякога неочаквано се завръщат. В тях се натрупват противоречията, прекъсванията и неразрешените въпроси, които участват в самата структура на обществото и в начина, по който то разбира себе си. Подземието на Мавзолея е все още там. Скрито под повърхността на града, то дава почти физическа форма на това невидимо пространство. Останало без сградата над себе си, потънало в мрак, влага и забвение, то напомня за пластовете, които можем да извадим от публичния поглед, но не и да премахнем от колективния си опит. Куратор — Владия Михайлова