Пред огледалото

Галерия + 359 / 23.04.2026 – 27.05.2026

Правдолюб Иванов, Мариела Гемишева, София Грънчарова, Невелин Иванов, Биляна Токмакчиева, Филип Бояджиев, Ина Добрева, Ив-Кристиан Ангелов, Stodara, Виктор Антонов, Кирил Буховски Куратор: Гергана Минкова Концепция: Stodara “Let’s pretend the glass has got all soft like gauze, so we can get through.” – Луис Карол, “Алиса в огледалния свят”, гл. 1 В съвременния свят на екрани, дисплеи и монитори, константното самонаблюдение е неизбежно. Отражението преследва съвременния човек във всяка повърхност, а огледалото напуска пространството на интимното. То вече не е инструмент за самопознание, а машина за производство на образи и съответно на субекти. Загубило своята интровертна същност, то се превръща в културен инструмент, който оформя, пренарежда и определя, като въвежда своеобразно „куриране“ на идентичността. Огледалото тук не е средство за саморефлексия, а за идентификация в лаканиански смисъл: субектът се разпознава в образ, който едновременно му дава форма и го отчуждава от самия него. Идентичността тук се мисли като отражение – на собствените и чуждите очаквания спрямо личната “автентичност” или илюзията за такава. Личността не е фиксирана даденост, а се изгражда и променя според обстоятелствата. С всяка промяна на контекста се променя и самото усещане за същност. В този смисъл изложбата преосмисля идентичността като отворен и динамичен процес, който се изплъзва от всяко окончателно дефиниране и завършеност. Личността е разгледана като конструирана територия на интимните преговори – между социалното, естетическото и религиозното; между съзнателния избор и подсъзнателната съпротива; между копирането на модели в създаването на идентичността и нейния разпад под натиска на непрекъснатото “отразяване”. „Пред огледалото“ рефлектира всички онези версии на същността, изградени, в стремежа да бъдем „себе си“, заедно с вътрешните конфликти, съпътстващи търсенето на автентичност. В съвременния свят на отражения, в който постоянно моделираме социален „аватар“, субектът съществува като серия от свои версии. Намираме се в постоянно пренареждане на това кои сме, в зависимост от контекста, езика, социалната платформа или личния вътрешен диалог. „Пред огледалото“ приканва посетителите да застанат пред своето вътрешно огледало и да си зададат семпъл, но и дълбоко личен въпрос: „Кой съм аз, когато никой не ме наблюдава?“. „Пред огледалото“ е проект на фондация „Илвида“ и се осъществява благодарение на район „Лозенец“ и с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Култура“, фондация „Зингер-Захариев“ и Национален фонд „Култура“.