Преминаване – Сашо Стоицов

Топлоцентрала / 18.02.2026 – 22.03.2026

„Преминаване“ е изложба с произведения на Сашо Стоицов, която показва процес на движение между епохи, езици и разбирания за изкуството, между образ и текст, между стабилност и разколебаване. Тя обогатява разказа за съвременното изкуство в България, като представя произведения, предоставени от Веселина Сариева, които във времето са рядко показвани и представляват важен колекционерски и архивен принос. В кураторската концепция на Владия Михайлова „Преминаване“ се мисли не само като историческа смяна на политически режим, а като дълбока трансформация в начина, по който светът се структурира и разбира. Акцентът е поставен върху прехода между две различни системи на художествена и обществена организация — преход, белязан едновременно от еманципация и от разпад. В този контекст работите се явяват свидетелства за момент на разцепване и културна травма, при който старите модели губят своята устойчивост, а новите все още не са напълно конституирани. Именно в това напрежение между историческо прекъсване и лична последователност се разгръща изложбеният разказ. Творбите, останали дълго време в ателието на художника, днес се появяват като закъснели, но съществени гласове в тази история. Експозицията събира малко познати творби от 70-те и 80-те години на ХХ век — период на специфична културна конюнктура в късносоциалистическа България — заедно с бележки, концептуални размисли и рисунки от 90-те години, останали за дълго време извън публичното внимание. Разнообразието от техники и колористични решения се обединява от устойчиви структурни линии. Сред тях се откроява решетката като организация на картинното поле и като метафора за рамкирането на света. В модернистичната традиция решетката функционира като знак за автономията на живописната повърхност, но при Стоицов тя придобива и екзистенциално измерение — насича пространството, оформя вътрешни коридори и граници, структурира и едновременно проблематизира образа. Тя не само организира видимото, а поставя въпроса за реда, който прави света възможен. Материалите от 90-те са обособени в отделна част от изложбеното пространство — „… помолете ги да не рисуват“. Този жест функционира като прекъсване и маркира травматичния момент на преход между две художествени системи, които са и системи за организация на общественото и жизнено пространство. Ако по-ранните работи удържат структурата като конструктивен принцип, то тук мрежата се редуцира до координатна схема, а текстът и изчислението заемат мястото на образа — като опит светът да бъде мислен и стабилизиран в условията на разпад. Произведенията и архивните материали в изложбата са част от Колекция Веселина Сариева, с чието съдействие се осъществява изложбата. Част от експозицията е и картината „Саксофонист в банята“, 1973 г., част от Колекция „МФГ Фондация“. Благодарности на Съюза на българските художници за предоставените мебели за изложбата.