Когато погледнеш към звездите, виждаш миналото | Аксиния Пейчева

АКСИНИЯ ПЕЙЧЕВА / КОГАТО ПОГЛЕДНЕШ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ, ВИЖДАШ МИНАЛОТО
3/12/2025 - 25/01/2026
Квадрат 500
Откриване на 3 декември, сряда, от 18:00 часа

„Когато погледнеш към звездите, виждаш миналото“ е плод на задълбочено мултидисциплинарно изследване, в което Аксиния Пейчева стига отвъд традиционния синтез между архитектура и монументално изкуство. В течение на дългосрочния си и всеобхватен научен интерес тя открива неизбежната свързаност между всички сфери на човешкото знание и начин на възприятие, опира се на основополагащи стожери в науки като история, микробиология и звездна картография и разкрива изначалните съизмерения между микро и макрокосмос.

Проектът е конкретно насочен към архитектурното пространство и многопластовата история на зала 19 в Квадрат 500. Но преди да стигнем до най-ранния разкрит археологически слой, нека първо обърнем внимание на някои моменти от по-новата история на топоса. След като бившата Държавна печатница, проектирана в края на XIX в. от виенския архитект Фридрих Шванбергер, е частично разрушена при въздушните атаки над София по време на Втората световна война, през 1980-те за нуждите на новосъздадената Национална галерия за чуждестранно изкуство отговорността за цялостна възстановка на сградата пада върху плещите на архитект Никола Николов. Той е изправен пред нелеката задача да избира между това дали за запази първоначалния гредоред, който вече е морално и функционално остарял, или да запази само оригиналния неокласически дух на фасадата, но да въплъти в него модерна стоманено-бетонна конструкция, която би била способна да понесе тежестта на идващото време. Арх. Николов се осмелява да направи второто и съдбата се усмихва не само на него, но и на поколения след това решение. Новата конструкция изисква по-дълбоки основи и строителните дейности разкриват засводена гробница, датирана ок. IV в. сл. Хр., част от главния некропол на античния град Сердика. Приблизителната локация на археологическия обект е тъкмо в центъра на новопроектираната зала и за да бъде запазена основната експозиционна площ, съоръжението е демонтирано и преместено на юг от оригиналната локация. Отново с уважение към традицията арх. Николов маркира символично положението на гробницата с камерна декоративна колонада и подова украса.

Именно в това пространство Аксиния посява бъдещия зародиш на своето намерение, поставя зрителя в центъра на събитията и го кани на споделено съзерцание. За авторския си подход и вдъхновението, което черпи, тя споделя:

„В своята същност проектът представлява своеобразен напречен разрез на момент от въздушното пространство. Методологията на постигането му започва с взимане на проба от въздуха на самата зала, която съчетава слоеве история в себе си. Микроорганизмите, намиращи се в тази среда, биват отпечатани върху микробиологичен агар. Поставени в подходящи условия, след няколко дни те започват да растат и създават собствена рисунка, почти абстрактна композиция, която съдържа визуална информация, отразяваща живота във въздуха в конкретния момент.
Новополученото изображение наподобява космически пейзаж, а организацията на съзвездията все пак е предмет на човешкото въображение, на културния и исторически контекст и няма специфични научни предпоставки за връзка между отделните обекти. От друга страна, организацията на звездното нощно небе може да бъде обяснена чрез различни методи на компютърна геометрия, които по определени правила свързват случайна група от точки. При провеждане на изследване участниците в него са инструктирани да свържат точки на монитор, за да създадат обща група, която възприемат, като имат право да съединят всеки пункт към всеки друг и да направят толкова връзки, колкото изглежда необходимо, с единственото условие, че окончателната структура трябва да съдържа всички единици в стимула.
Резултатът от изследването показва голяма прилика с триангулацията на Делоне. Използвайки логиката на изследването, методът бива приложен върху микробиологичната картина, за да превърне колониите от организми, които са пораснали в хранителната среда, в звездна карта, съставена от различни групи констелации. Идеята за себеподобието в организацията на материята на микро и макро ниво се открива на много места. Важно следствие във възгледите на Платон е, че всемирът може да се счита за жив и следователно има душа или ум. Истините за природата на космоса могат да бъдат изведени от истините за човешката природа и обратното. По този начин проектът се опитва да потърси скрита информация, да направи дисекция на един момент от време-пространството.“
В такъв ред на мисли нефигуралното произведение на Аксиния Пейчева се докосва до онова вътрешно музикално въздействие, което модернисти като Льо Корбюзие и Кандински така жадно търсят. То дръзва да надскочи границите на конвенционалните схващания за наука и се разкрива като еманация на първичния бульон, подправен от древни херметични традиции.

Теодосий Георгиев, куратор на изложбата